БАБАДЖАНКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАБАДЖА̀НКА¹ м. и ж. Разг. Едър, здрав, силен мъж; здравеняк, юначага, бабаджан, бабаджанко, бабанка1, бабанко. Те [читателите] си представят положителния герой такъв един, бабаджанка и червендалест като ябълка. 3. Петров, СбСт, 346.

БАБАДЖА̀НКА² ж. Разг. Едра, здрава, силна жена, здравенячка; бабанка². До Ресмие седи бабаджанка с червени бузи, които сякаш ще се пукнат от свежест. М. Белчева, ОФ, 1958, бр. 4267, 2.