БАБАЍТСКИ

БАБАЍТСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Разг. Прил. от бабаит (в 1 и 2 знач.). — Че коя Маркова да посвирим, Хюсеин ага? Марковите песни са много, проговори Косерката.Посвирете, дето са се били с Муса-Кесаджия — тамам двама отбрани юнаци,..; аз отколе не съм я чувал — бабаитска песен е тя. Ц. Гинчев, ГК, 93. Обърна се отново към вратата и излезе вън с бабаитската си походка. Д. Талев, ПК, 131. Долу, по главната улица, обитаваха господа с ланцове по жилетките,.. Но и тук сред корсетите на жените,.. , лачените ботуши и тюлените завеси надничаше балканската смесица от европейски и местни предмети и се потайваха бабаитско самочувствие и нечистоплътност. Ем. Станев, ТЦ, 82. Пиенето озверяваше сърцето му и разпаляше бабаитска кръв у него. Ив. Вазов, Съч. ХХП, 189.

БАБАЍТСКИ

БАБАЍТСКИ. Разг. Нареч. от прил. бабаитски. Висок младеж с лукава усмивка на лицето бабаитски кършеше плещите си и като си пробиваше път към някакъв свободен стол, отбиваше протестите на седналите. Ем. Станев, ИК I, 60. Тук беше и упоритият старец от Чамджас,.., Мито Шатараята,.., и неговият помощник Христо Чакъра, бабаитски изпъчил гърди, сякаш в целия санджак няма по-як мъж от него. А. Христофоров, А, 163. Хвана го [пияния] под мишниците, бабаитски го вдигна и го потири към вратата. В. Геновска, СГ, 18.

Списък на думите по буква