БАБА̀ЙКО, ‑то, мн. ‑вци, м. Диал. Татко; баба̀, бабан. — Скоро, деца, ще имате хляб. Бабайко и батьо ще ви донесат. Л. Стоянов, Избр. съч. III, 198. — Лели питаш, лудо младо, / дома съм си, сама не съм, / при мене йе стар бабайко. Нар. пес., СбНУ ХI, 16.
— От тур. bаbа ’баща’.