БАБАЛЪК —Речник на българския език — алтернативна версия

БАБАЛЪ̀К, мн, ‑ци, м. Разг. Тъст. — Че туй, общината, да не ти е останала наследство от деди и прадеди! Зетят–писар, бабалъкът — пазвантин. Назначи и твоите сополанчета тогава, та да знаем кой ни управлява! Ст. Чилингиров, ПЖ, 94. Бе взел "мираза" си от бабалъка, та го имаха за имотен. Кр. Григоров, ТГ, 48.

— Тур. bаbаlık.