БАБАХАКЪ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАБА̀-ХАКЪ̀, мн. няма, м. Диал. Обикн. у мохамеданите откуп, който младожен?цът давал на бащата на невестата преди сватбата. Дълго и горещо спореха сватовете с бащата в другата одая. Еляме долавяше пазарлъка за баба̀-хакъ̀ и ушите ѝ горяха,.., мъка стискаше бялата ѝ гуша. Баща ѝ я продаваше! Н. Каралиева, Н, 82. Един момък от Пиперково задирял някоя мома от Бяла. На момата баща ѝ я не давал на този момък, защото не можал да му даде за обуща (баба̀ хакъ̀) толкоз, колкото искал той. П. Р. Славейков, БП I, ХП.

— От тур. bаbа hakkı ’бащино право’.