БАБАЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

БАБА̀ЧКО¹ -то, мн. ‑вци. м. Диал. Бабанко, бабанка¹. — Я-я-я-я! Какъв бабачко ще ми стане! — Тази дума за него означаваше едър, левент, силен, юначен. Т. Харманджиев, Р, 31.

БАБА̀ЧКО² -то, мн, ‑вци, м. Диал. Татко; бабайко. Тетъо лъо, ти стар бабачко, / малко ма нещо, почакай / поясо да си разпаша. Нар. пес. СбНУ ХХVI, 100.