БАБИЩЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАБЍЩЕ, мн, ‑а, ср. Разг. Грубо. Увел. от баба¹ (във 2 знач.). Взех ѝ куфара, който сякаш беше препълнен с конски подкови. .. Гърнето, да кажем, ще го понося, ще го понося, ще го тупна в земята и ще кажа, че съм го изтървал случайно, но с това куфарище и това дърто бабище, как се стига пеш до Лозенец? Чудомир, Избр. пр, 188. Тебе дома не те найдох; / ток те найдох насред село, / дека водиш до три танца; / първи танец сѐ моминя, / .. Треки танец се бабища. Нар. пес., СбБрМ, 404.