БА̀БКА

БА̀БКА1, зват. ба̀бке и ба̀бко, ж. Умал. от баба1 (в 1 и 2 знач.); бабе1, бабичка. –Бабо, дай ни я питката, бабо! — замоли се Ваньо. — Бабке, молим ти се, дай ни я! — изправи се пред нея сестричето му. А. Каралийчев, ПС I, 5. –И ти заприказва като бабичка, Найдо, –Бабичка ли? Пази боже! Само на бабките дано не заприличам. А. Каменова, ХГ, 21. На летшцето кацнаха още два английски самолета, от които излязоха десетки пъстро облечени жени. За наше учудване това бяха петдесетина стари бабки, които едва пазеха равновесие еърху високите си токове. Ив. Мирски, ЦДЗ, 7. И целува Ружа млада / ръка костелива; / прегръща я, хортува ѝ: / — Бабко, да си жива! Ц. Церковски, Съч. 269. Бабка юначе думаше: / "Я върви саме на сватба." Нар. пес., СбНУ ХХVII, 203.

БА̀БКА

БА̀БКА2 ж. 1. Старинна дребна сребърна монета. Чудо вещи старовремски / има той събрани, / дири бабки и антики, / ходи по имане. Ив. Вазов, Съч. IV, 84–85. Мари, залибила й бяла Рада, / залибила й младо турче, / .. Малко го е полибила, / млого го е измамила, / .. та ми й зела двеста-триста, / двеста-триста бели бабки / и петстотин бели гроша. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 164.

2. Такава монета или друг дребен предмет (малко морско охлювче и др.), носени едно време за украса, за предпазване от уроки или за щастие. Нека по Неврокопски пазари моми се труфят с бабки и менгуши! П. Тодоров, Събр. пр II, 139. А изотзад под краят на чумбера са спускаше косата ѝ, оплетена на дребни косички,.., в средната косичка на черно конче висеше бяла бабка, Ил. Блъсков, ЗК, 70. Булка Стояну дума‑

ше: / — "Я ми са назад повърни, / че съм си аз забравила / сто влашки бабки на гєрдан." Нар. пес., СбВСт, 440. Батьови бабки шерени, / мойтє са пък по-шерени. / Байови къщи високи, / мойте са пък по-високи. Нар. пес., СбВСт, 417.

3. Обикн. мн. Диал. Игра с камъчета върху специално начертана фигура; баба1, бабици2. // 0тделно камъче, с което се играе на тази игра.

Изпил съм си и бабката от Бъдни вечер;

останало ми само от Бъдни вечер бабката. Диал. Станал съм последен бедняк, пропилял съм всичко от пиянство.

БА̀БКА

БА̀БКА3 ж, Диал. Малка дупка; ямичка, трапче. Стигнале до една бабка. . Забързи се лисицата уж да прескочи, она падне у бабката. Нар. прик., СбНУ ХLI, 441.

БА̀БКА

БА̀БКА4 ж. Диал. Кокиче. Напролет, когато Милка виеше китки от бабки и зюмбюл, за да закити сватовете, той проследи годеника ѝ на нивата. К. Петканов, ОБ, 112.

2. Растение вълча ябълка.

Списък на думите по буква