БАБУ̀ВАМ

БАБУ̀ВАМ, ‑аш, несв., непрех. и прех. Разг. 1. Помагам при раждане; акуширам, израждам2. Златка бе извикала старата жена, която бе бабувала, да помогне с нещо на майка ѝ. К. Петканов, ДЧ, 345. Тя ходеше да врачува, да бабува, да сватосва или пък си стоеше по цял ден в къщи и сушеше някакви билки за уроки, за треска, за порязано, за уплаха. Кл. Цачев, ГЗ, 33. Черната крава, Лазаринка де, знаеш, стелна беше, та ѝ бабувахме досега... Па и ветеринарният се случи днес да отсъствува, че щяхме да опуснем телето... Но... напук на дявола и на душманиизлезе едно теле, ама красота ти казвам. Кр. Григоров, Н, 89. Патладжана нае големия Танчо. Той бе наистина голям,.. Бабата, която го бабувала, едвам го измъкнала, а майка му починала на минутата, като че била родила теле. И. Петров, ПР, 36.

2. Простонар. Бая, врачувам (Ст. Младенов, БТР).

3. Простонар. За стара жена, баба — живея, изживявам годините си (Ст. Младенов, БТР). бабувам се страд. от бабувам в 1 знач.

Списък на думите по буква