БАБУВАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАБУ̀ВАНЕ, мн. ‑ия, ср. Отгл. същ. от бабувам и от бабувам се; акуширане, израждане2. За също такъв позор се считаше у народа ни вземането от бабитє или лечителите пари за бабуване и лечение. Ив. Хаджийски, БДНН I, 36. — Честито син, Въкриле! — поздрави го Кръстевица, .. щастлива и доволна от благополучния завършек на своето бабуване. Г. Караславов, ОХ IV, 76.