БАБУНА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАБУ̀НА ж. Диал. Издадина, изпъкналост. Дружината мъже, водени от заревото, май започнаха да се препъват. Близките светлини тъй им вземаха очите, че вече не различаваха бабуните и валозите по пътя си. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 9. Тракторът пердашеше напред, .. и се насочи към крайната къща на Пейна. . За щастие в последния момент тракторът се отби от една бабуна и не закачи къщата. Д. Цончев, ЛВ, 52.