БАБУШКЕР —Речник на българския език — алтернативна версия

БАБУШКЀР м. Разг. Пренебр. Бабушкера; бабишкела, бабушкерник. Той изпъди майка си от къщи още преди пет години.. чува се, че я прибрал отново.. Само че и досега бабушкерът се препитава, като мие стълбите на военната кооперация срещу нас. К. Грозев, ЕГ, 5-6.

— Други форми: бабишкѐр, бабишкѐл.