БАБЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀БЯ, ‑иш, мин. св. ба̀бѝх, несв. Диал. 1. Непрех.и прех. Бабувам (в 1 знач.). 2. Прех. Бавя2. Нагони го татък долу / по долища,.., дето баби деца бабят, / дето булки ризи перат, / дето моми платна белят. Нар. пес. СбНУ, ХШ, 7. бабя се страд.

◊Не учи баба как се дете баби. Диал. Употребява се, когато по-опитен се поучава от по-малко опитен.