БАВЕЖ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАВЀЖ м. Рядко. Бавене, мотаене, маене. Трябваше да се решава, време за бавеж и протакане нямаше. Г. Караславов, ОХ II, 262. Сякаш не стигна бавежа из гората, водачите поискаха да ни преведат по-далеко от широкия път — и ни тласнаха из някакви мочури и храсталаци, отдето едвам излязохме след час и повече въртене на едно място. П. Яворов, ХК, 147. Тя се притесни повече и повече от бавежа на Трайчев и, за да се позалише, отиде у булка Стаменковица да ѝ обади. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 87–88.