БАВНИЧКО —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ВНИЧКО нареч. Умал. от бавно. — Анчето е все над книгите. Училище, кръжоци... Добре се учи, но по-бавничко. В. Бончева, АП, 135. "Ти пак удържа, но вече ще умреш, защото си стар и немощен, защото умът ти работи малко бавно. .. Да, умът ти работи бавничко и не може да схване като Динковия много неща наведнъж." Д. Димов, Т, 618. А хорото, започнало изпърво по-бавничко, полека-лека се засилва, засилва. Т. Влайков, Пр I, 268. ● Удвоено бавничко-бавничко. За усилване. Те си вършат работата повечето сами. Грешка не са направили, но я карат бавничко-бавничко. Д. Ангелов, ЖС, 138.