БАГАЍН м. Истор. 1. Прабългарска титла на пълководец, началник на неголям военен отред.
2. Лице с такава титла. В това време дойде багаин от тарканската стража и покани управителите да влязат в чертога. — Негова светлост тарканът на Средец! Й. Вълчев, СКН, 54.
— От тюрк. bаğауn.