БАГАТУРСКИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАГАТУ̀РСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Истор. Който се отнася до багатур. Двамата посланици пътуваха за Цариград в две кочии, съпровождани от блестяща багатурска охрана. Й. Вълчев, СКН, 279. Багатурско звание.