БАГРА —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ГРА ж. Книж. 1. Обикн. мн. Цвят, окраска. Листата на липите и дивите кестени пъстрееха с различни багри — от ясножълто до мораво. Д. Ангелов, ЖС, 172. Мастиленосинята вода постепенно просветля, избистри се и багрите ѝ се запреливаха от светлосиньо до светлозелено. О. Бояджиев, П, 42. Беше се съмнало вече. На изток небето пламтеше в червени багри. М. Марчевски, ОТ, 490. Къде беше видял Енравота това нежно червено,..? И до тях зеленото, златното, жълтото, тъй съчетани и размесени, че всяка багра добиваше двойна сила. А. Дончев, СВС, 208.

2. Вещество, което служи за оцветяване, боядисване или за рисуване; багрило, боя. Помпейците са употребявали земни багри, охри и.. черна, с които може да се живописва много добре. Изк., 1950, кн. 3, 214. И като спряха [шлеповете], почнаха да пренасят по каменния бряг сребърни съсъди, дълги прътове калай, тежки торби сол и багри за плат и кожа. Н. Райнов, КЦ, 96. На една стена висеше образа в златно кръжило на Ивана Асеня II, изписан с маслени багри от немайсторска ръка. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 18.

3. Прен. Обикн. мн. Изразителни, изразни средства, които придават яркост, живост на речта или музиката; колорит. Думите говорят не само със своето значение, а и с всички гласни и съгласни, с всички свои багри, в които чувствуваме бита, местността, епохата. Н. Лилиев, Съч. III, 109–110. Любомир разправи на Алфред Коен всичко за Евгений и за неговия баща. Разправи го, като засилваше багрите, като украсяваше разказа си с възгласи за нещастието, за характера на Евгений. П. Спасов, ХлХ, 338.