БАДЖА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАДЖА̀ ж. Остар. и диал. 1. Комин, отвор над огнище за излизане на дима. Стопанинът ѝ [на къщата] се мъчи да пригоди каменната ѝ маза на зимна стая. Но той е объркан от липсата на "баджа" в долния етаж, което го прави почти необитаем. З. Сребров, Избр. разк., 202. Самовила говореше:.. / Ако те страх да не побегна, затворите мари врати /.. / така оро да поигра /.. / Колко оро заиграла, / излетала низ баджата. Нар. пес., СбБрМ, 2. В една широка, полутъмна стая, която наричаха хашево, беше накладен буен огън. Пламъците се виеха към почернялата баджа и стигаха чак до отвора на комина. К. Калчев, ПИЖ, 128.

2. Огнище под такъв комин. Матусале, викаше на едно человеческо кълбо, състояще се от едни гащи и една шапка .. което седеше безгласно сѐ в кътчето до баджата. Ив. Вазов, Съч. VI, 162.

3. Прозорче на покрив; табакера, капандура. Само една дупка има на мястото на ка‑

лето, що му служи като баджа, за виделина да му одело внатре. Нар. прик., СбНУ ХV, 115. И му я дадоха Гюргя Самовила. / И си я отнесе Димо в град Битоля, / и си я отнесе во своята кукя; / и той си затвори баджи и мазгалки; / и той си я държа токмо три години. Нар. пес., СбБрМ, 3.

— От тур. baca ’кюнец, тръба за печка’.