БАДЖАКЛИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАДЖАКЛЍЯ¹ ед. неизм., мн. ‑ѝи, прил. Простонар. Който е с дебели баджаци.

— От тур. bacakli ’дългокрак’.

БАДЖАКЛЍЯ², мн. ‑ѝи, ж. Диал. Стара златна монета със стойност около 60 гроша. Мойто лице, мари, продадено, / продадено мари, заложено, / за алтъни, мари, баджаклии, / за грошове, мари, кръстовати. Нар. пес., СбГЯ, 157.