БАЕВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ЕВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Който е на бае, който се отнася до бае; батев, батков, байков, байнов, байов,байчов, банков, батьов. Джошуа сираче на 11 годин, захвана да работи у баевата си грънчарница. Й. Груев, СП (превод), 76.

2. Като същ. баев<ият> м., баев<ата> ж., баево<то> ср., баеви<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра, или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. Ти, баевото, къде си тръгнало толкова рано? баеви мн. Домът и семейството на бае.