БАЕГЍ1 нареч. Диал. Доста, твърде много; бая2. Кога почнале жените да му носат понада, чунки беше залежал богатиот от треската баеги време, коя жена от коя по-сладко и по-благо се мачела да напраит и да му донесит. Нар. прик., СбНУ ХIV, 104. Той бил баеги голям.
— От тур. bayaği.