БАЗИЛИКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЗЍЛИКА ж. 1. Архит. Антична римска постройка в правоъгълна форма, завършваща с апсида и разделена отвътре на части от два или повече реда колони, която е служела обикн. за седалище на съд, на търговска борса или за различни видове обществена дейност. Когато народът е тичал през деня да се развлича лениво по базиликите, портиците и форумите, богатите са се срещали по баните. К. Величков, ПССъч. III, 57.

2. Християнска църква без куполи, която се състои от абсида и нечетен брой части, наречени кораби, отделени помежду си с колони. Мнозина ще считат, че заслужава да изминеш Пътя, стига да се насладиш на Света София. Юстиниан не би могъл да постави по-подходящ, по-внушителен акцент в края му от тази ненадмината базилика. В. Мутафчиева, ИКМ, 51. Обиколи откъм безлюдния североизточен край,.., покачи се върху стените на сринатия дворец на Асеновци и Шишмановци,.., после свърна към върха и се притули между дебелите зидове на патриаршеската базилика Възнесение Христово. Д. Рачев, СС, 215. Недалеч от южната крепостна стена се откри и цялостно бе разкопана една голяма трикорабна базилика с една полукръгла апсида. ВН, 1958, бр. 2240, 4.

— От гр. βασιλική (ο?κία) ’царски (дом)’, лат. basilika през нем. Basilika.