БАЙЛАМА̀

БАЙЛАМА̀ ж. Диал. Баглама2. Уплашеното кудкудякане на птиците се смесваше с дивия и гърлен говор на татарите,.. Над всичката тая глъч се разнасяше еднообразното дрънкане на струнните байлами и тумканета на тъпаните. Ст. Загорчинов, ДП, 108–109. Васил на хоро ходеше, / със байламата свиреше. Нар. пес., СбВСт, 513. — Я ми подай, Донке ле, / байламата, / байламата, либе ле, / от стената! / Да засвира, Донке ле, / да запея. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 250.

Списък на думите по буква