БАЙОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ЙОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Който е на байо, който се отнася до байо; батев, батков, баев, байков, байнов, байчов, банков, батьов. Неновите думи паднале на байовата Петрова глава като студен сняг. Л. Каравелов, Съч. VII, 65.

2. Като същ. ба̀йов<ият> м., ба̀йова<та> ж., ба̀йово<то> ср., ба̀йови<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-голям брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, към по-млад мъж, по-млада жена. — Не се срамувай, байовата, излез, — казваше друг. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 139. Попей ми, Радке, байова, / попей ми, либе хубаво. Ц. Церковски, Съч. II, 94. — Хубава е и занаятчйската работа, байовото. Почтено нещо е. Т. Влайков, Съч. I, 290. — Ела да те почерпим, бай Любене — каза лукаво Дамян. — Нашите ми пратиха пастърмица .. — Добре, байовите. .. ще хапнем. Цв. Ангелов, ЧД, 195. байови мн. Домът и семейството на байо. Гледам, баба ти Минчовица пак. Ходила била доле у байови си Груйови. Т. Влайков, Съч. II, 18.