БАЙОНЕТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЙОНЀТ 1. м. Хладно оръжие с остър връх, което се поставя на някои бойни

пушки за водене на ръкопашен бой; щик. Доброволцитє победиха и тая преграда, изпъкнаха запъхтяни под насипа, на който стърчаха четирите топа на батареята и устата на хиляди пушки с дългите байонети. Ив. Вазов, Съч. VI, 104. Ала френските постове вдигнаха пушките си и преградиха пътя ми с голите си, стоманеносиви байонети. Кр. Белев, РСК, 29. Жандармите изтеглят саблите си, солдатите насочват решително байонетите си в тълпата и успяват да я задържат да не нахлуе заедно с нас в хана. К. Величков, ПССъч. I, 53. Мислимо ли е да се противостои с камъци и дървета против султанските челичени байонети, .. и против видинските ятагани? З. Стоянов, ЗБВ III, 340. Аз се спуснах като стрела, преварих го, и с едно замахвание на пушката си челнах неговата .. ръгнах го с байонета си, кръв рукна из раната. Китка, 1887, кн. 5, 3.

2. Техн. Съединяване, свързване на машинни детайли, от които единият е с прорез и се завива върху другия, който е изпъкнал.

— Фр. baionette.