БАЙРА̀К

БАЙРА̀К, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. 1. Остар., сега простонар. Знаме; пряпорец. Върху бай Петровата топола,.., се ветрееше червено знаме с петолъчна звезда.. — Ти ли си развял оня байрак? А. Каралийчев, СР, 16. Повечето саръкьойци вървяха пеши с един червен байрак. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 133. — Девер си ми, Кире. И да остарееш, пак ще ти целувам ръка. Ти си ми носил байрака на сватбата. И. Петров, МВ, 185. Под байрак лични юнаци, / напети в дрехи войнишки, / с левове златни на чело, / с иглянки пушки на рамо, / и с саби-змии на кръстът. Хр. Ботев, Съч., 1929, 7. Развивай байрак / ти, наш млад войводо! / Разперяй криле, / драга нам свободо! П. Р. Славейков, Избр. пр I, 178.

2. Остар. и диал. Въстаническа чета, бойна дружина. Откъм Сърбия нашите момчета са нахлули вече с дванайсет байрака. Л. Стоянов, Б, 176. Чувайте, мало й голямо / как е Тодорка довела / дор три байрака с хайдути. Нар. пес., СбГЯ, 32. На чердаци седи йеница девойка, / .., / през пенджури гледа към поле широко, / де са бие Павел с три байрака турци, / три байрака турци яничаре. Нар. пес., СбНУ ХIV, 73.

Вдигам / вдигна бял (белия) байрак. Разг. Предавам се, признавам се за победен, отказвам се от борба или усилие за нещо. Поп Андрей няма да дигне бял байрак, щом като веднъж е изкарал сабята от ножницата. А. Каралийчев, НЧ, 107. Забивам / забия (побивам / побия) байрак някъде. Разг. Обикн. за бойна чета, дружина — установявам се някъде. Прибирането на даалите засили слуховете, че русите са стигнали до Балкана и че скоро ще забият байрака на Икисчийте. К. Петканов, П, 74. Нашата хвърковата чета беше побила байрак на върха на могилата. 3. Стоянов, ЗБВ II, 76. Отивам / отида (ходя) под байрак. Остар. Включвам се във въоръжена борба; въставам. — Какво гледаш бе, папуняк, и ти ли си на нейния ум, и ти ще ходиш под байрак? Ив. Вазов, Съч. ХХШ, 18. Развявам / развея байрак<а>. Разг. Вдигам бунт; въставам. — Нещо става, брате.. Нещо.., я чета да е навлязла, я... Да не са развели пък нейде байрака, а? Ст. Дичев, ЗС II, 718. Развявам / развея байрак <а си>. Разг. 1. За жена — развратнича. — Безсрамница! Баща ѝ лежи, умира, а тя развяла байрак из село! К. Петканов, МЗК, 117. 2. Постъпвам в противоречие със законността, върша своеволия. — Вярно е, че мнозина плещят по адрес на другаря Чолчев... Защо? Защото Чолчев държи на дисциплината в организацията и не прощава никому. И още, защото не си поплюва спрямо фашистите, не им дава да си развяват байрака. Ем. Манов, ДСР, 138. 3. Ходя, бродя от едно място на друго; скитам. Аз съм човек градинар, дето се вика. Тук в село съм захванал занаята, ама съм скитал къде ли не! И в Добруджа развявах байрака, и в Пловдив съм бил, па и край Букурещ съм омиткал. Г. Краев, АЗ, 43. Свивам / свия байрака. Разг. Прекратявам борбата или усилията за нещо. Хайдутите свили байрака и слезли да дирят подслон за през зимата. Й. Йовков, СЛ, 181. Свиквам / свикам под байрак. Остар. Организирам за въоръжена борба.

— Тур. bayrak. Друга (диал.) форма: байря̀к.

Списък на думите по буква