БАЙРАКТАР —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЙРАКТА̀Р, ‑ят, ‑я, мн. ‑и, м. Остар., сега простонар. Знаменосец. След него,.., ездят на хубави коне белобрадите войводи, а след тях е дружината на Индже с байрактаря Кара-Кольо. Й. Йовков, СЛ, 148. Зад него яздеха Ильо и доктор Рашко,.. Между двамата се пъчеше Стоян байрактарят с червенобяло-зеленото знаме в ръце. Ст. Дичев, ЗС I, 166. Че си на Коля думаше: / Кольо льо, баш байрактар, / развивай, Кольо, байрака / да събереш, Кольо, отбереш / дор седемдесе юнака. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 142. Дружина вярна сговорна, / който байрако прескочи, / прескочи да го надскочи, / той ша ни стане байрактар. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 55. // Ирон. Главатар, водач. Где има листница запалена,.., где има бой по седенки — все той е начело. Все той е байрактарят. Чудомир, Избр. пр, 14. — Да беше дошла поне да го видиш на какво прилича, как са го пребили — каза примирително Кираца и веднага ядно добави: — Брат ти е баш байрактарят на тия работи. В. Геновска, СГ, 504.

— Тур. bayraktar. Друга (диал.) форма: байрякта̀р.