БАЙРАКТА̀РИН

БАЙРАКТА̀РИН, мн. байракта̀ри, м. Остар., сега простонар. Байрактар. Писале, кого писале, / най-напред викат млад Стоян, / млад байрактарин да стане / на седемдесе дружина, / на седемдесе и седем. Нар. пес., СбНУ ХХV, 28.

— Друга (диал) форма: байрякта̀рин.

Списък на думите по буква