БА̀ЙЧО

БА̀ЙЧО, ‑то, мн. ‑вци, м. 1. Диал. По-стар брат; бате, батко, бае, байко, байно, байо, банко, батьо. — Нямаше да те пусна така скоро, ако утре не беше такъв празник, пък и на байчо ти е именният ден — каза дядо Стоян и зареди с "много здраве" всички у дома. Хр. Максимов, ЗР, 13. Димитър Ради думаше: / "Сестрице, Радо убава, / я иди, сестро, за вода, / донеси вода студена, / байчо Димитър да пийе!" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 149. Буля са от гроб обади: / "Байне ле, байчо Стояне, / нящо ще да та попитам, / правичко ще да ми кажеш: / оженихте ли байчо ти, / доведе ли ви невяста?" Нар. пес., СбНУ ХLVI, 55.

2. Диал. Обикн. в съчет. с мъжко собствено име — за интимно, свойско назоваване на по-възрастен мъж или за обръщение към него; бай, бате, батко, бае, байко, байно, байо, банко, батьо. — За нас хляба и сиренето, байчо, не са проблем — рече Денчо. — Пари, пари ни трябват. Колко можеш да ми дадеш в заем? Сл. Трънски, Н, 246. — Аз, байчовци, ще се отпиша! — забуча в общия рев Кабзата. А. Гуляшки, МТС, 202.

3. Разг. байчо<то> м. Обикн. членувано. Прислужник в учебно заведение, учреждение и под. Ваканцията бе свършила,.. По тихите коридори отново зазвуча старият училищен звънец, понесен от прегърбения и като че ли още повече побелял "байчо". П. Вежинов, СО, 195. — Как ти е името? — Сава. Сава. Добре. Виж какво, Сава, ти можеш да посещаваш тренировките ни, момчетата няма да имат нищо против. Ще кажа на байчото да те пуска. А. Мандаджиев, ОШ, 56. Така си размишлявахме, когато байчото позакопча оръфаната си куртка, намести фуражката на главата си и извика: Съъъдъъът! И. Петров, ПР, 92.

Списък на думите по буква