БАЙЧОВ —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ЙЧОВ, ‑а, ‑о, мн. ‑и, прил. Диал. 1. Който е на байчо, който се отнася до байчо; батев, батков, баев, байков, байнов, байов, банков, батьов.

2. Като същ. ба̀йчов<ият> м., ба̀йчова<та> ж., ба̀йчово<то> ср., ба̀йчови<те> мн. Обикн. членувано. Галено обръщение на по-стар брат към по-малък брат или сестра или на по-възрастен мъж към дете, по-млад мъж, по-млада жена. — Еньо, дай ракийка, байчов, па ще та оженя за Станка гърбушката. Елин Пелин, Съч. III, 113. байчови мн. Домът и семейството на байчо.