БА̀КАДЖИК

БА̀КАДЖИК, мн. ‑ци, м. Диал. Издигнато високо място в планината, откъдето се разкрива широк хоризонт. Гората се раззелени, / хайдутите излязоха, / на Ирин-Пирин планина, / при хайдутското кладенче, / на високия бакаджик. Н. Геров, РБЯ I, 22.

— От тур. bakacak ’балкон, изглед’.

Списък на думите по буква