БАКЕНБАРДИ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАКЕНБА̀РДИ само мн. Част от брадата от слепоочието надолу покрай ушите обикн. при обръсната долна част на лицето; бакембарди. С бакенбардите си, с позите и жестовете си, с цялата си оригинална фигура той приличаше на смешно гримиран актъор в някоя водевилна игра. Й. Йовков, Разк. I, 15. Той [Андон] тръгнал със схванати крака към улицата. Вървял косо и племенницата виждала само лявото му ухо и левия черен бакенбард. Д. Вълев, Ж, 102.

— От нем. Backenbart.