БАКРАЧ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАКРА̀Ч м. Диал. 1. Меден котел; медник. По-натам / млад бакърджия е бакрачи и сахани / изпънал да лъщят на слънце. П. П. Славейков, Събр. съч., III, 90. Снощи вечер, по тъмница, / аз се върнах от чешмата, / със бакрачи във ръчица. Ц. Церковски, Съч. I, 188.

2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд.

— Тур. bakraç.