БАКРАЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАКРА̀ЧЕ, мн. ‑та, ср. Диал. 1. Умал. от бакрач; малък бакрач, котле, менче. На печката къкреше черното бакраче. Ст. Даскалов, СЛ, 460. Седнали да си вечерят / със ведро пукат винчице / с бакраче пият ракия. Нар. пес., СбНУ ХХVI, 65. Срещу Сурваки момите напълнюват с вода едно бяло бакраче, тургат пръстените си в водата, дето ги оставят да нощуват. МС, 1883, кн. 4, 35.

2. Количеството течност, което се вмества, съдържа в такъв съд. На обед Илка му донесе ядене — едно бакраче бобена чорбица и половин гърне квасено мляко. К. Калчев, ЖП, 142.