БАКЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

БАКЪ̀Р м. 1. Само ед. Простонар. Мед2. Калфите на Бабулевци,.. — отваряха сандъците един по един и вадеха оттам всякакви съдове, но не от бакър, а от гледжосана ламарина. Д. Талев, ПК, 773–774. Куюмджията турял в сребърните изделия повече бакър, отколкото било прието. Ив. Хаджийски, БДНН, 40. Петручио се поколеба, но като погледна Бенко в очите, усмихна се и пое двете дребнички монети от

потъмнял бакър. Ал. Бабек, МЕ, 113. Той е стегнат,.., лицето му загоряло, здраво и червено като кован бакър. Й. Йовков, Разк. I, 97.

2. Диал. Голям меден съд за вода с широко устие и подвижна дръжка; котел, медник. На огнището нещо вреше в бакъра. Л. Александрова, ИЕЩ, 263. Беше вече пладне и около блесналата на слънцето водна струя стояха няколко млади жени и моми. Тихо си приказваха, докато се пълнеха бакърите им. Б. Несторов, СР, 20. Небето потъмнява, бащите са се върнали от работа, майките стъкват набърже огъня да приготвят вечерята, звънтят бакъри по чешмите на двора. Л. Галина, Л, 26. Либе ле, Доди, либе ле, / не ми минавай през двори, / не дрънкай бели бакъри, / не задавай ми каъри. Нар. пес., СбНУ ХLVI, 241. Кога има ракия на казан в двора, то е добро, но ако немат него, може и в голям ператен бакър. 3. Княжески, ПРШ (превод), 95.

3. Само ед. Събир. Диал. Медни домашни съдове изобщо (котли, тенджери, тигани и др.). Баща му обесиха в румънския затвор Дофтана. Беше вдигнал секира да съсече кралския секретар-бирник, когато той описваше бакъра му за неизплатени данъци. А. Гуляшки, МТС, 148. Къщата му е пълна с всичко: и бакър си има повечко, и постилки нови си направи. Т. Влайков, Съч. I, 129. До него [тютюна] ся намираше и бакъра, т. е. разни цариградски бакърени съдове, като тенджери, сахани, ибрици, лиени [легени], всякакъв вид тави и др. бакърени работи. Лет., 1874, 240. Изкопаха много малко, / изкопаха десет кола, / полни, полни сѐ със стока, / хем халища, хем си бакър, / па най-сетнук котел пари, / до шест оки сѐ жълтици. Нар. пес., СбНУ ХV, 42.

— Тур. bakır.