БАКЪРЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАКЪ̀РЧЕ, ‑мн. ‑та, ср. Диал. Умал. от бакър (във 2 знач.); котле, менче. Когато по-късно Тиха влезе и за трети или четвърти път внесе пълно бакърче с вино, .. , тя завари старците, .. , весели и пийнали. Й. Йовков, СЛ, 170. Пък и нали е сватба — всеки ще донесе по нещо, .. Кой тенджера, кой саханче, друг бакърче. П. Росен, ВПШ, 161. Той се завъртя около нея, подаде ѝ едно дръвце, друго. После, без да му кажат, грабна две бакърчета и излезе да налее вода. Б. Несторов, АР, 267. Сестро Дилянке, Дилянке, / де земи бяло бакърче, / увляз вов темни зимници, / наточи шпирта ракия! Нар. пес., СбНУ ХLVI, 147.