БАЛАМА —Речник на българския език — алтернативна версия

БА̀ЛАМА, ‑та, мн. ‑и, м. и ж. Разг. Човек, който проявява наивност в постъпките си, който позволява да го лъжат, мамят; будала. Няма я оная аванта вече. Свърши тя, Кольо Картунков да се разхожда из Софията с леката кола, а други да опъват каиша. Няма балами вече, няма. Работа искат хората. Н. Драганов, СбСт, 378–379. Той е казал, че всяка минута на тоя свят се ражда по един балама, .. С други думи, човек, когото можеш да използуваш, "да доиш", да го накараш да плаща за нищо-нещо. Ал. Бабек, МЕ, 216.

— От циг. balamo.