БАЛАНСИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЛАНСЍРАНЕ ср. Отгл. същ. от балансирам и от балансирам се; уравновесяване. Удивително по своята красота е балансирането на върлина в зъби. Това е рядко постижение, за което се изисква не само голяма сила, но и тънко чувство за равновесие. НК, 1958, бр. 45, 2. Недостигът от витамин В¹ може да настъпи и поради неправилно балансиране на храната, респективно увеличаване относителния дял на въглехидратите в нея. Б. Банков и др., ВВ, 27. След сглобяване, балансиране, пасване и смазване на машината следва нейното изпитване при празен ход и с товар. Р. Ранков и др., М, 311. Денев: .. имат определена цел в живота. Пепа: Блазе им,, че я постигат. Как? Денев: Различно. Но винаги с известна доза послушание, балансиране, бърза ориентация, услужливост.., предвидливост, разбира се, и здрави лакти.. Срамът и фалшивото достойнство под миндера. Н. Каралиева, ДП, 44. В началото на 1960 г. Касем постепенно мина от политиката на политическо балансиране към политика на пълен личен режим и репресии срещу демократичните сили. Б. Темков, И, 51. Балансиране на лека кола. Струг за динамични балансирания на роторите на турбина.