БАЛАНСИРАНОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЛАНСЍРАНОСТ, ‑тта̀, мн. няма, ж. Качество на балансиран; уравновесеност. Създаде се впечатление, че до каквото и произведение да се докоснат тези музиканти, то ще бъде винаги изпълнено едва ли не съвършено. Дотолкова са развити отделните качества, необходими за един камерен състав — балансираност между отделните инструменти, интонационна прецизност, техническо майсторство и чувство за стилови особености на творбите. ВН, 1960, бр. 2638, 4.