БАЛДЪЗА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЛДЪ̀ЗА ж. Сестра на съпругата по отношение на съпруга. — Всеки я знае, че теб е сестра, а мене ще се пада балдъза... Ив. Вазов, Съч. ХХVII, 124. Госпожа Бонка имаше в града по-малка сестра, женена за търговец.. И баджанакът, и балдъзата бяха весели, общителни. Г. Райчев, ЗК, 43. Лимончев прибрал тъща си и балдъза си в София. Г. Караславов, Избр. съч. IV, 44. Я имам колан да кова, / лейни менгюше да леа, / на̀ имам жена хубава, / а балдъза по-хубава — / не смеа да ва заведа! Нар. пес., СбНУ ХLIV, 477.

— От тур. baldız.