БАЛДЪР —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЛДЪ̀Р м. Диал. По-дебелата част на крака между коляното и ходилото; прасец. Джевдет беше облечен със сирмяни синьогълъбови потури,.. Под коленете беше подвързан с червени копринени коланци, .., от които висяха по две пискюлчета до сред балдърите на двата му крака. Ц. Гинчев, ГК, 375–376.

— Тур. baldir.