БАЛКАНДЖИЙКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЛКАНДЖЍЙКА ж. 1. Жена, която е родена или живее в планинско селище; планинка, балканка. Цвята, гиздавата балканджийка Цвята, само тези звездици я знаят, само те са я виждали. Ц. Церковски, Съч. III, 186. — Мари булке балканджийке, / я се пусни от хорото, 1 че ти плаче мъжка рожба. Нар. пес., СбВСт, 636.

2. Жена, която е родена или живее в старопланинско селище.