БАЛКАНДЖЍЙСКИ

БАЛКАНДЖЍЙСКИ, ‑а, ‑о, мн. ‑и. Прил. от балкан и от балканджия. Ниският таван и полумракът на долния кат, .. , приглушената балканджийска шарка на чергите — всичко това те кара да преживееш едно истинско вълнуващо завръщане в бащината къща. С. Северняк, ОНК, 185. Балканджийско село.

2. Който е присъщ за хората от балкана, за балканджиите. — Мисирец търся да си купя малко — каза той с твърдо балканджийско наречие. Ст. Марков, ДБ, 157. Под рошавите балканджийски вежди уморено гледаха недоверчиви очи, сякаш искаха, но не се решаваха да споделят някаква своя тайна. Ем. Станев, ИК I, 27. Покрай брега на реката бяха насядали селяните от Божковци,.., облечени в бозови дрехи,.., с широки балканджийски ножове във вулите. П. Константинов, ПИГ, 123– 125.

Списък на думите по буква