БАЛКОН —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЛКО̀Н м. 1. Оградена с парапет, перила и др. открита площадка, която се издава от външната страна на сграда, предназначена за лесно излизане на обитателите обикн. на етажи на сградата извън помещенията, за декоративни и др. цели. Прекрасни мраморни колони поддържаха два балкона с художествени мраморни капители от изток и запад. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 35. Къщата на Джупуните се намираше на долния площад, срещу читалището. Двуетажна, измазана с охра, без стряха, тя имаше към улицата балкон с железни перила. Ем. Станев, ИК I, 20. Кънчо си изви главата нагоре и изгледа с недоумение засмяната вакарелка, която още се кикотеше, надвесена над балкона. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 15. Балконите и прозорцише на околните къщи бяха почернели от безделници, които горяха от любопитство. Д. Димов, Т, 287. Остъклен балкон. Балкон, отрупан със саксии.

2. Етаж с оградена с парапет площадка над част от партера, с места, в салон на театър, кинотеатър и под. Хиляди искрящи очи от партера, ложите и балконите бяха втренчени към силно осветената сцена. Д. Калфов, Избр. разк., 68. Заемаме местата си в средата на първия балкон. Тук е любимото

място на Маргаритка. Оттук се вижда всичко на сцената. П. Незнакомов, МА, 78. Тълпи се публиката сред салона, / младежи ръкопляскат от балкона. Ем. Попдимитров, СР, 91. Втори балкон. // Разг. Място в такъв етаж. — Какви места обичате, моля, — пита касиерът. — Резерва ли, балкон ли, някоя ложа ли? Чудомир, Избр. пр, 81.

3. Издаден срещу олтара етаж в църква, където пее хорът. В празник [тя] посещаваше катедралата. Там, освен певците от аналоя, от балкона пееше многогласен хор — така звучно, сякаш я понасяше върху крилата на мелодията към небето. В. Геновска, СГ, 169.

— От ит. balcone през тур. balcon или гр. μπαλκόνι. — Цариградски вестник, 1857 (вж. Л. Ванков, Към историята ва някои заемки от западните романски езици в български..., ГСУ, 1960. 180).