БАЛКОНЧЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЛКО̀НЧЕ, мн. ‑та, ср. Умал. от балкон (в 1 знач.); малък балкон. Алеята свърши пред едно доста голямо ново здание с малки балкончета от всички страни. М. Марчевски, П, 135. Файтонът мина край Марно поле и навлезе в главната улица. От плочниците и балкончетата поздравяваха доктора — често трябваше да сваля сламеницата. Ем. Станев, ТЦ, 104. На горния кат имаше три стаи и малко непокрито балконче с парапет от букови дъски. И. Петров, НЛ, 93.