БАЛО̀НЧЕ

БАЛО̀НЧЕ, мн. ‑та, ср. Балон (във 2 знач.). От близкия ъгъл се зададе уличен продавач, който държеше с ръка балончета, навързани на конец. Вл. Полянов, ПП, 76. На деца и на възрастни раздадоха играчки, балончета и шарени мукавени шапки. Ал. Бабек, МЕ, 68.

Списък на думите по буква