БАЛОТИРОВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЛОТИРО̀ВКА ж. Остар. Книж. Балотаж; балотиране. Между туй изборите наближаваха. Те бяха определени за 14 юни; на 21 юни трябваше да стане балотировка според тогавашния закон. С. Радев, ССБ I, 285. Консерваторите са сполучили в 38 градове, либералите в 9. Има пет балотировки. С, 1894, бр. 1474, 1.

— От фр. balloter през рус. баллотировка.