БАЛТАДЖЍЯ

БАЛТАДЖЍЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. 1. Истор. Войник от стражата на султанския харем, въоръжен с копие, чийто връх наподобява брадва. Пред средната врата– .. — бостанджиите, които вървяха подире им, ги предадоха на балтаджиите, а при третата пък балтаджиитена белите евнуси. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 63.

2. Диал. Брадвар, секач. Докара балтаджии, бичкиджии, а че ги раздели на две: едните сториха бичкия в дерето, а пък другите се шумнаха в гората да секат дебели дървета за дъски. Н. Хайтов, ДР, 72. Па си вика чести царо / триста души балтаджии, / да отсечат честа гора, / честа гора Богданова. Нар. пес., СбНУ ХI, 37.

— От тур. baltacı.

Списък на думите по буква