БАЛТИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

БАЛТЍЯ ж, Диал. Брадва, секира. Тия, които носеха балтии, се покатериха по високите, окастрени дъбове в долния край на сечището и размахаха брадвичките. Н. Тихолов, ДКД, 83. — Ще станеш снаха на Юсуф кехая, да си го знаеш,.. — И друго да знаеш,.., — при когото речеш да избягаш, ще го фрасна с балтията! Няма да го оставя да живее с тебе! Б. Несторов, СР, 125. Клисурци и панагюрци / нарамили ми балтии, / отишли в гора зелена, / изсекли диви череши, Ив. Вазов, Съч. ХХV, 20. Заканил са е Никола, / момини порти да цапи, / .. / юбзе си остра балтие / в събота срещу неделе, / отиде порти да цапи. Нар. пес., СбНУ ХХХVI, 10.

◊ Заиграва / заиграе голямата балтия; заиграва / заиграе балтията. Диал. Започва голяма разправа с жестокости, насилия. — Ти си кабахатлия, каурин проклети! — .. — Ама нека да заиграе балтията, тогава я ще ти режа кратуната. Н. Хайтов, ПП, 115. — Не си узрял още, Спире! — .. Ти пълниш вече петия десетак,.., а не знаеш, че като заиграе голямата балтия, не те пита куко ли си, пипе ли си! Н. Антонов, ВОМ, 167.

— От тур. balta.